Тази статия я написах преди да дойде "Голямата криза". Не налагам моите изводи, само искам да провокирам мисъл у читателя :) Приятно четене!


Всички сме чували за мистерията  „Нов обществен ред”. Какво точно означава този ред, той ли е изразител на стремежа ни към някакво крайно устойчиво състояние на цялостната обществена система – не зная. Дали я има тази „обща” цел, дали я няма, дали е само израз на нашето желание за смисъл, необходимостта да знаем, че самолетът не лети на автопилот – това също не зная. Дали обществената система се нуждае от своя цел, от някакво свое следващо устойчиво състояние, към което да се стремим? И дали отговорът на този въпрос няма да ни даде яснота на много от явленията в обществата, които могат да бъдат наблюдавани? Успехът на религиите се крепи именно на тази проста схема на ОСМИСЛЯНЕ на обществената система. Имаме крайна цел, животът на изповядващия дадена религия придобива смисъл – в повечето случаи този смисъл се свежда до спазването на определени правила, животът се приема като своего рода тест. Спазването на  правилата  е гаранция за достигането на някаква цел, някакво крайно състояние. Животът придобива смисъл.

Подобно на религиите, философските теории, които дефинират ЦЕЛ на обществената система са намирали свои последователи, приемани са от хората, набирали са сила.

Очевидно е, че И липсата на ЦЕЛ, довежда обществената система до някакви устойчиви състояния, които можем да дефинираме по най-различен и разнообразен начин. Тези състояния са следствие от много фактори, най-често хаотични.

И все пак. Какво означава мистерията „Нов обществен ред”? Целта на този ред е създаването на какво общество?
Във всеки един момент, всяка една обществена система може да бъде анализирана чрез своите ТЕНДЕНЦИИ за развитие. Тенденциите за развитие на дадена система са следствие както от инерцията, така и от стремежът на системата да запази своето последно устойчиво състояние.

Състоянието на съвременната обществена система е обвързано най-силно със състоянието на паричните потоци.
 

Светът и парите

Ако отворим енциклпедията и потърсим значението на думата „пари” ще прочетем, че парите са общоприето средство за заплащане на стоки и услуги, също и за погасяване на дългове. Видно, авторите на енциклопедията са приобщили човешкия труд към съдържанието на понятията „стока” и „услуга”. Необходимостта от парите се свързва с онзи момент от нашето минало, когато са се появили излишъци или недостиг на произведена продукция. Стоките, които са произвеждани в онези далечни времена са били пряко свързани с физическото оцеляване на хората - храна и облекло. Много по-късно, човекът е започнал да обръща внимание на стойността на полагания от него труд, както и на търгуването с него.

Развитието на човека води до разширяване на видовете стоки и услуги и ако древният наш праотец е могъл срещу къс злато или сребро да получи съответно жито, кожа или плодове, то вече срещу своите пари може да получи много повече неща. Различният стандарт, породен от различната степен на развитие, изискват наличието на дом, съобразен със съответния стандарт на живот, изискват различна грижа за децата, а увеличената численост на човешката популация изисква все по-големи количества храна. Обединяването на все по-големи групи от хора в една система, която сме нарекли държави, налага една нова система на размяна на излишъците и получаване на стоки и услуги, които съответно – държавата не може да добие с ресурсите, които притежава. В миналото, когато свободното движение на хора и тяхното преселение, бунтовете и размириците в гладните години са били често срещани явления, липсата на ресурси е била голяма заплаха за съществуването на съответната държава, племенна общност или съюз. Така дилемата пред управляващите в нашето минало е била –или да заплатят за съответния липсващ ресурс, или да обявят война и да се опитат да си го набавят по този, все още жив и в наши дни начин. Много често, съответната нападната държава е давала искания ресурс или съответно неговата парична стойност, без да води война.

Когато държава, племе или съюз е установено в определени географски граници, то наличните природни дадености ограничават собственото производство на стоки. В миналото най-ценни са били земите, където почвите са били най-плодородни, давали са добър добив, имало е достатъчно вода и климатът е бил подходящ за лесното изхранване на населението. По-късно, с развитието на човека, ценност придобиват земите притежание на общности, държави, в чиито територии има наличие на находища на различни руди с различно съдържание на метали. В наши дни, за най-ценни земи се смятат местата, където има нефт. Видно е, че според географското си положение, едни държави, народи, общности, племена са били и ще бъдат винаги в по-добри позиции в сравнение с останалите. Хубавото за държавите в неизгодна позиция в някой момент е, че могат да станат в много изгодна в някой друг бъдещ момент. Т.е., ценноста, която притежаваме зависи от степента на нашето развитие. А носителят на тази ценност е земята с нейните природни ресурси, както и знанията и уменията на хората, които притежават или използват тази земя. Сам по себе си, първоначалният замисъл за въвеждане на разменното средтво – пари не е било самоцелно. Това е бил един постоянен процес на утвърждаване на златните и сребърни монети като стока, която има неограничен срок на годност. Ако общността произведе излишъци, които не би могла да изконсумира, тогава най-добрият начин тя да „съхрани” положения труд е да превърне тези излишъци в злато или сребро.

Развитието на човечеството, на неговите знания и умения променя в много голяма степен потребностите, които са свързани с нови битови стандарти, с нови рамки, които развитието поставя около нас. Едновременно с това, развитието налага и въвеждането на едни нови ценности, които са свързани пряко с отношението към живота във всички негови форми. Така например, ако в нашето минало убийството на човек от определено съсловие не е било наказвано, то сега са създадени закони, които забраняват отнемането на човешки живот и това е най-голямото престъпление. Имало е години, когато това не е било така. Т.е. развитието ни тече в два основни потока – развитие, което води до консумиране на все повече и ранообразни стоки за нашия бит и развитие, което води до нашето самоусъвършенстване като индивиди с Разум.

Ако трябва да търсим мястото на парите в тези два потока, то неминуемо ще забележим, че потокът, вливащ се в реката на нашето развитие, който се грижи за това ние да бъдем добри консуматори, които да се ползват от покупката на все повече вещи от бита, е по-силно обвързан с парите. Този процес на обвързаност е толкова силен и разрушителен, че се е стигнало до момента, когато парите в света вече няма как да служат за размяна, защото няма какво точно да бъде предложено. Това значи, че парите са започнали да губят своя смисъл и да получават нов смисъл. Новият им смисъл се казва ‘Власт’. Така, с новото значение и смисъл на парите, ние отново се връщаме към едно отминало робовладелческо общество, но от съвсем друго непознато до този момент ниво, a парите служейки за упражняване на власт, компенсират недостига на материални ресурси, които да осигурят тяхното „златно” покритие.

Внедряването на нови технологии има една основна цел и това е облекчаване на човешкия труд. Това означава, че внедряването на нови технологии в производството на основните за нашето съществуване – храна и облекло, строителни материали, енергоизточници би трябвало да доведе до там, че хората да притежават по-голям ресурс, който да са заработили за по-малко време. Дали внедряването на нови технологии води до там, че хората стават все по-освободени? Напротив. Реалността показва, че средната възраст за пенсиониране в повечето страни нараства и заетостта на хората не става по-малка. Жените, които в миналото са отделяли много време в грижи за децата, сега не могат да си позволят да останат за повече от година-две без работа. Причината за тези парадокси в развитието ни е доминиращата роля на хората, участващи в развитието ни като консуматори и слабата роля на хората, които участват в развитието ни като ценностна система, духовни ценности и морал. Друг парадокс на развитието ни е, че хората които принадлежат към втората група дават ресурс за развитие на първата група. Хората, които се занимават с наука, не участват в процеса на изграждане на приложенията на своя труд.

Внедряването на тези нови технологии е в ръцете на хората, които имат пари/власт. Ако новото знание не може да бъде приложено във военната промишленост, тогава се търси негово приложение в стока от бита, която може да бъде добре продавана, без да е от значение как нейното използване ще се отрази на хората или обществото. Целта е печалби, т.е. запазване на властта или още по-големи печалби, т.е. увеличаване на властта.

Производството на облекло, наред с производството на храна е друг източник на печалби. Новите технологии позволяват износването на тъканите да бъде сведено до минимум. За да не страда този важен за хората отрасъл от печалби, по естествен път е въведена .....модата. Ето как, тази манипулация води до там, че човек притежава излишно голямо количество облекло и дрехи, както и това че дрехата е издигната в култ. Това е един основен принцип, който обеснява в голяма степен и факта, че хората въпреки въвеждането на нови технологии не само че не влагат по-малко монотонен труд не изискващ никаква креативност, а напротив. Последствията от тази увеличаваща се заетост на хората в дейности, които не изискват развитие, водят до отдалечаването им от най-естествените човешки потребности. Потребността да се развиваме. Потребността да имаме повече време за себе си, за близките си и за обществото. Както и потребността да бъдем повече време в най-естествената за живота среда – самата природа.

От парче злато, през къс хартия до съвременната виртуалност на парите. Това е един път, който сам по себе си носи една символика зад която се крие и промяната на смисъла на парите. От заровени на тайни места съкровища, които са нетленни, от грижливо скрити в скривалище банкноти, до карта с чип. Дали парите, които светът притежава са всички пари на всички хора, които просто можем да сумираме? Едва ли. Земята изчерпва своите ресурси. Макар носители на материални ценности да сме и самите ние – с нашите знания и нашите технологии, то основен източник на ценности, това е земята върху която съществуваме. Това е нашата планета с нейните природни ресурси, до които имаме достъп. Засега, доминиращия консуматроски модел на нашето развитие е довел до там, че властта на пари-имащите е дори и в контрола на научните разработки и открития.

Ние не притежаваме технологии, с които да имаме достъп до ресурсите на планетата ни, които да осигуряват нашето гладко развитие за идните сто или дори по-малко години. Прогнозите за енергийна криза доведоха до водене на войните, на които сме свидетели. Борбата за владеене на богати земи, все още не е приключила. Въпрос на време е кога съвременната финансова система на парични потоци, които нямат реално покритие ще се саморазруши. Показателен за това е факта, че банките притежават всички наши пари до момента, в който те не бъдат превърнати в някаква стока. Кешовите разплащания стават все по-голяма рядкост. Това означава, че хората не само полагат все по-големи усилия и време за да са в състояние да осигуряват изискванията на битието си, но и това, че те не притежават реалното си възнаграждение до момента, когато то не бъде превърнато в стока. Ето как, нашата система се стреми към най-първичния си етап от своето развитие – натурално-стоковото стопанство. Разликата е в това, че тогава парите са имали свое реално стоково покритие, докато в настоящият момент това съвсем не е така. Виртуализирането на парите води след себе си и пълен контрол на паричните потоци. Всеки един от нас, ще може да бъде проследен във всеки един момент. Какво купуваме, колко купуваме, откъде го купуваме. Тази информация може да бъде извеждана, съхранявана, използвана. Пари и религия. В съвременния свят се забелязва една трайна тенденция на комерсиализиране и на най-некомерсиалната част от нашия живот – вярата. Ако трябва да цитираме библията, ще трябва да споменем цитата „По-скоро слон ще премине през иглено ухо, отколкото богат ще влезне в рая”. Недопустимо е храмовете да имат стоково-парични отношения с хората, които се молят в тях. Смисълът на храма не е смисъла на супермаркет или магазин. Храмовете са се издържали с дарения и така трябва да бъде.

Формулата на радикалния ислям е религия+политика+пари. Будизмът също не е пожален- Тибет е по-скоро клон на Холивуд, отколкото свято място. Пари и щоу – бизнес. С навлизането на телевизията като средство за информиране, забавление, учене се оказа, че телевизията е едно много мощно средство, чрез което може да бъде канализирана човешката мисъл, може дори да бъде направлявана, манипулирана. Този източник на власт, доведе до там, че шоу-бизнесът стана и продължава да става една от най-печелившите индустрии в нашия свят. Скъпите рекламни блокове, които вървят в най-гледаните и скъпи шоута ни внушават да купим точно тази вафла, прах за пране или дъвка. Този порочен кръг – скъпо и прескъпо платен шоу мен – реклама-производител на стока има една единствена цел и това е не да бъдем информирани за нещо важно, креативно или смислено а да ни бъде внушено да си купим дадена стока. Цената на рекламните блокове зависи от рейтинга на телевизията Ето защо и мениджърите наемат и плащат скъпо и прескъпо на хора, които да вдигат този така желан рейтинг. Стига се дотам, че хората от шоу-бизнеса получават много повече ресурси отколкото хората, които реално се грижат за развитието ни – хората на науката.

Парите – ресурс за развитие.

Хората, които имат воля да развиват света, които търсят нови технологии за достъп до нови и неизследвани ресурси на планетата ни, това са хората на науката. Те имат най-реалистичен поглед върху процесите, които съпровождат нашето развитие и как това се отразява на планетата ни. Те биха могли да направят и най-точната прогноза за това как въвеждането в масова употреба на нова технология би се отразило на нашата ценостна система, както и на нашето здраве. Това са и най-важните хора, които индиректно въздействат върху развитието на ценностаната система у човека. Стремежът към овладяване на знания, както и на тяхното предаване води несъмнено до натрупване на голямо количество качествена информация за заобикалящия ни свят. Осъзнаването на тази информация е онова, което може да се свърже с ‘добро’ или ‘лошо’. Ето защо, хората които реално движат нашия свят напред са лишени от власт, респективно пари – като ресурс на развитие. Страхът на власт-имащите техните деяния да не бъдат окачествени като вредни или дори като ‘лоши’, е създал система, в която разпределението на ресурсите да бъде такова, каквото всички ние наблюдаваме. За сметка на това, всеки който допринася за развитието ни като пасивни консуматори е заплатен скъпо и прескъпо. Пример е киноиндустрията. Всички сме свидетели как кинозвездите харчат богатството си за покупка на скъпи къщи, коли, дрехи.......и всичко, което е възможно да бъде купено. Системата охотно им предоставя този ресурс. Внушава у младите поколения, че това е моделът, към който трябва да се стремим, насажда илюзии за несъществуваща връзка – (пари-щастие).

Пари и богатсво.

В момента, когато парите спират да бъдат стока, тогава се появяват и наченките на процесът, който сме нарекли инфлация. Срещу своя труд и произведена продукция, хората постепенно са започнали да получават монети от бронз с някакво минамално съдържание на благородни метали, по-късно са дошли и хартиените банкноти а в нашето съвремие – код за достъп до парите, които са собственост на банката докато не ги превърнем с стока. При случай на банков срив, голяма инфлация, криза, обикновеният човек няма никаква защита. Инфлацията е най-универсалният механизъм на преразпределение на богатството /плодовете от положен труд/. За да защитят своите богатства, хората които имат власт се запасяват с ценности, които са стока. Това са благородните метали – злато, сребро, платина, диаманти, скъпи произведения на изкуството, скъпо-изработени ювелирни изделия, а напоследък дори и ......информация. Удобството тези ценности да бъдат съхранявани, търгувани и разменяни, както и относителната им независимост от курса на действащата валута, ги прави предпочитани пред възможността да се съхранява самата валута. В моменти на кризи /война, природни или обществени катаклизми/, така съхраненото богатсво служи както за запазването на неговата стойност, така и за уголемяването му. Инфлацията и обезценяването на националните валути по време на кризи, недостигът на стоки и услуги прави възможна спекулативната търгувия с ценности, от която спекулация печалба имат само най-богатите страни в сделките. Развитието на борсовата търговия, както и възможността да се търгува със стоки, които никой не притежава, както и никога няма да бъдат произведени е показателен за това, как лесно може да се придобие ресурс, който някой друг е произвел и за който той нищо никога няма да получи.

Пари и енергиини източници.

Зависимостта на нашето оцеляване от енергийните източници е пряка. Постоянното увеличение на цените на петрола е свързано с факта, че наближава момента, в който количеството му ще достигне своя критичен минимум. Ако Разумът бе водещата сила в нашето развитие, власт-имащите би трябвало да финансират програми, чрез които да бъдат разработвани алтернативни енергоизточници. Реалността показва, че те не само упражняват контрол върху тези разработки, но и продължават да печелят и трупат богатсва дори и от предстоящата петролна криза. Дори внедряването в масова употреба на така известния водороден двигател се отлага непрестанно във времето. Страхът на власт-имащите от откриването на евтин енергоизточник, който би довел до загуба на власт е голям. Причината е, че достъпът до евтина енергия би довел до увеличаване на достъпа до ресурси на обикновения човек. Това означава ново преразпределение на богатсвата и финансови загуби на олигарсите, които държат кормилото на нашето развитие. Целите за пълен контрол над всичко, пълна зависимост на хората от решенията на „властта” не включват в своята програма процеси, които биха довели до загуба на власт, както и съществуването на незаивисимо и мислещо население.

Пари и държавната политика

Не е тайна за никого критерият според който една държава се окачествява като силна, а друга като слаба. Този критериие е богатството. Дали съществува някаква друга алтернатива според която една държава би могла да се окачестви като силна? Вероятно един такъв критерии би могъл да бъде културата или приносът на народа към световното развитие на човешката ни цивилизация. Войните, които сме водили в нашето историческо минало са били войни, в които народите с по-силни и многобройни армии са заграбвали националните богатсва на другите народи. Критерият за числеността на армията е бил решаващ за победата. В днешно време, войните са мирни и по-слабите във финансово отношение държави добровлно приемат ролята си на държави – втора ръка. Политиката на по-бедните държави е такава, че тя не защитава националните ценности и интереси на своите народи, а защитава интересите на богатите си „покровители”. Резултатът е постепенна загуба на националната идентичност на тези „купени държави” и присъединяването им към културните граници на по-богатите държави. Прилагането на тези чужди ценности към хора, които не принадлежат към мирогледа, който е довел до тяхното възникване, е порочно и унищожително за малкия народ, приел ролята на добър изпълнител. Пример за това е постоянното американизиране на ценностите на нашия народ, което всички ние наблюдаваме. Прилагането на американските стандарти за мода, красота, щастие са неприемливи за нашия културен модел – един от най-стария запазен в света. Стремежът на българина към информираност, прави прилагането на налаганите модели масово, за разлика от родината на самите модели, където населението няма изграден нашия стремеж към информираност и където прилагането на тези консуматорски модели на поведение се прилагат от доста по-малък процент от населението. И ако там – тези вредни по своята същност критерии за щастие да не носят толкова вреди, то прилагането им у нас се отразяват пагубно върху обществото и държавата. Връзката на парите с държавната власт е пряка. Най-лесно може да бъде чут онзи, не който казва истината, а който има достатъчно пари за да даде гласност на своите убеждения, да поръча най-добрите PR екипи, скъпо струващи социологически проучвания и реклама, достъп до медиите които създават една нова истина, която е „Официалната истина”.

Източници за печалба на пари

Източниците за печалба на пари са основно два. Първият от тях е полагане на полезен труд, а вторият е- измама. Трудът, от който зависи нашето съществуване и нашето развитие може да бъде охарактеризиран като полезен. Това е полагане на труд, благодарение на който се добиват храни, облекло, строителни материали и енергия, както и полагане на научно-изследователски труд, плодовете на който подобряват качеството на трудa-разработки свързани с производството на машини и съоръжения, транспортни средства, разработване на нови енергоизточници. Полезен е и трудът, който се полага за поддържане на цялата система, която се грижи за нашето съществуване и развитие, както и за ненарушение на естетсвената ни природна среда. Източник за печалби може да бъде и инвестиця в развитието на определени клонове от науката, като инвеститорът обикновено изисква прилагането на тези разработки да бъде в сфера на дейност, където има пряк финансов интерес. Ето защо, когато полагането на полезен труд е свързан с инвестиции, които са с източник частни лица, а не са плод на разумна държавна политика или безвъзмездни дарения, е по-скоро генериране на измама, отколкото на развитие. Същото се отнася за инвестиции, свързани с политически партии или политически избори.

Полагане на труд, който да гарантира нашето гладко съществуване през идните години, прогнозирането на нашето развитие и оценяването на настоящето е основна задача на всяко мислещо същество.

Източници за печалба, които могат да се охарактеризират като измама : (по-подробно за видовете измами виж в използваната литература в края на публикацията)

-Измами с недвижими имоти;
-Валутни измами;
-Борсови измами;
-Хакерски атаки;
-Измами с произведения на изкуството;
-Измами със злато, сребро, бижута и скъпоценни камъни;
-Банкови и застрахователни измами;
-Данъчни и счетоводни измами;
-Документни и експертни измами;
-Рекламни измами;
-Политически и властови масови измами.
Източници на измама са и следните трикове:
-Полицейски;
-Адвокатски;
-Прокурорски;
-Съдебни;
-Докторски;
-Митничарски;
-Бизнес трикове.

Пари и бъдеще.

Несъмненото виртуализиране на парите и все по-затруднения достъп до наличните ресурси, с които разполагаме води след себе си редица допълнителни зависимости на финансовата система. Тези зависимости я правят по-крехка и лесна за разрушаване. Сякаш, самата система е заложила в себе си процесът, който да доведе до нейното саморазрушаване. Случилото се във Франция, където само един единствен брокер бе успял да източи милиони долари само за броени дни, ни навежда на мисълта, че това не е изолиран случай. Неправомерният достъп до лична информация е само въпрос на умения и време. Защитите, които системата използва за да пази този виртуален ресурс се базират на несъвършенствата в нашите знания. (виж в Приложението – Криптиране на информацията) Ето защо, контролът върху откритията ще става все по-приоритетна задача. Зависмостта на виртуалните пари от енергийните източници е пряка. Един срив в електрозахранването и системата е блокирана за неопределено време, през което ние няма как да осъществим достъп до собствените си заработени пари. Целта на нашето развитие би трябвало да бъде в посока към независимост от бедствия от каквото и да е естество. Напротив, развитието, което следваме в момента е увеличаване на зависимостта ни от все повече и различни фактори. Стига се дотам, че съществуването на системата е застрашено от самото развитие /разработки на евтини енергоизточници, открития в математиката, които ще доведат до мигновено разкодиране и дешифриране на данни/. И понеже развитието е заложено в нас и няма как то да бъде спряно, то тогава тази система – в този си вид е обречена не само от външни фактори, но и от самата своя същност. Глобализацията и едновременното с това получаването на развноправен достъп до информацията, означава че власт-имащите ще използват възникналите условия за контрол над абсолютно всичко. Историята сочи, че независимо в кой етап от нашето развитие, опитите за абсолютен контрол са били обричани на неуспех, водели са след себе си най-големите кризи в развитието на човешката ни цивилизация. И колкото по-голяма и по-силна е загиващата Империя, толкова по-големи са разрухите, които тя причинява след гибелта си.

 

Приложение

Парите и тяхното движение в схеми.

• СТОКА1-СТОКА2-СТОКА3 /натурално-стоково стопанство. Златото и среброто са били само стока/

•  

• СТОКА1-ПАРИ-СТОКА2 /Целта на търговията и производството не е била натрупване на пари, а осигуряване на стоки необходими за оцеляването на общността. Парите са били златни или сребърни монети. Инфлацията е почти нулева/

•  

• ПАРИ-СТОКА-ПАРИ’ /търговия с цел парични печалби, парите вече не са стока и са или монети изработени от евтин метал с определен номинал и съдържание на благороден метал; на хартия; карта с микрочип. Инфлацията е постоянно нарастваща. Населението притежава „евтините” пари, а „скъпите”/злато, сребро/ са притежание на богатите. Пари, става равносилно на власт./

•  

• ПАРИ1-ПАРИ2-ПАРИ3/ борсови сделки с несъществуващи стоки и целящи единствено печалби, без да има реална ситуация за въникването им/

•  

• По долу е дадена таблица с данни от МВФ и други източници за общото количество на златото в световен мащаб през 1966 и 2007 г.

(източник : http://www.istinski-pari.com/gold.php)

•  

• Изчезването на златото в частни ръце не е резултат от действията на спекуланти, а по скоро е точно обратното – най предпазливите хора се опитват да запазят богатството си и купуват злато, което има най голям потенциал за растеж, както се вижда от долната графика. (източник : http://www.istinski-pari.com/gold.php)

• Annual Money-Supply Growth за 2006 год Графиката показва колко % нови пари има напечатани в различни държави. Данни за този показател за САЩ не се съобщават, защото са държавна тайна. Данните за България са като тези за Еврозоната. (източник:http://www.novini.net/2007_04_01_archive.html)

•  

• Цветовете показват:

•  
•  Син - USD е бил обезпечен със злато;
•  Зелен - USD е бил обезпечен със злато, но обмяната е била лимитирана;
•  Червен - USD не е бил обезпечен.
•  
• Спадовете са както следва:
•  
•  Война от 1812
•  Гражданска война (Войната между Севера и Юга)
•  Първа и втора световна война
•  Период на частична обмяна на USD към златото, невъзможна за обикновените хора - 1945 - 1971
•  Период на необезпечен USD - след 1971 до днес.

• (източник :http://www.novini.net/2007_04_01_archive.html)

•  
• Криптиране на информацията (източник : http://bg.wikibooks.org )
•  
• Криптографията (от гръцката дума криптос – скрит и графо - пиша) се използва още от древността, но и намира огромно приложение в областта на компютърните науки в наше време. Мрежовата сигурност, компресирането, интернет достъпа, заключването на персоналните компютри и криптирането на секретни съобщения са немислими без тази наука. Друг изключително важен термин е шифър. Той представлява чифт алгоритми - един за криптирането и един за декриптирането. Ключ е тайният параметър (известен само на кореспондиращите страни), който се използва в шифъра.
•  
•   Криптографията има много приложения. В момента, в България постепенно навлиза Интернет Банкирането – начин на управление на сметките чрез персоналния компютър. И както виждате, изключително важно е да се осигури много добра идентификация. Банките ползват няколко нива на защита. Първо, по интернет клиентът на банката изпраща своята заявка, регистрира се с потребителско име и парола. След като въвежда данните си, в някакъв срок в банката му се прави сертификат и му се изпраща пин-код по електронната поща (това е несигурен начин за пращане на информация, така че може да се счита за публична). Тогава, клиентът влиза в сайта на банката и проверява статуса си. Ако му е издаден сертификат, той получава парола, с която да го инсталира, след което трябва да отиде и лично да го вземе от посоченият от него клон, срещу представен документ за самоличност. Сертификатът трябва да бъде инсталиран на компютъра, или на няколко, от които клиентът иска да ползва услугата. За инсталацията се ползва дадената парола. След завършване на всички процедури, клиентът може да ползва интернет банкиране, като въведе своето потребителско име и парола, които е задал при регистрацията. Тук основната защита, е предоставена от SSL Certificate. Той осигурява много добра идентификация на клиента. И понеже се прави персонално за него, дава се лично, е много добра и сигурна защита. SSL Certificate използва асиметричен шифър(RSA, Diffie-Hellman, DSA или Fortezza) за уговорка, така наречената master secret, симетричен шифър(RC2, RC4, IDEA, DES, Triple DES или AES) за прехвърлянето на данни и хеш-функция(MD2, MD4, MD5 или SHA). Следващото ниво на защита е паролата, който клиентът въвежда при регистрация. Информацията, съхранявана в сървъра, като паролите например, са хеширани. Самата банка не знае личния ключ на клиента, за това е важно той да не го губи или забравя. Въпреки всичко това е необходимо, за да не може неоторизирани лица да се възползват от информацията на сървъра.
•  
•   Криптоаналитични атаки
•  
• ciphertext-only attack
•  
• В криптоанализа много често се използват ciphertext-only attack. Състои се в това, че опитващият се да разчете съобщението, разполага само с шифър-текстове(възможно е да следи кореспонденция). Ранните шифри са уязвими на тази атака(с помощта на честотен анализ), но по-модерните методи, като Енигма например, правят този вид атака много труден и неефикасен (криптоанализ на Енигма има по-надолу в проекта). Но методи като груба-сила, при положение че ключът е кратък, все още се използват. Например DES, със своя 56 битов ключ е уязвим на такава атака. И тъй като повечето потребители, не използват пълния потенциал на системите си за сигурност(дори при кратък 56 битов ключ, потребителят може да ползва още по-кратък), методът груба- сила си остава ефективен в повечето случаи.
•  
• known-plaintext attack
•  
• known-plaintext attack (KPA) е метод, при който разбиващият има информация за един ясен-текст и за неговата криптирана версия – шифър-текста. По този начин, той може да получи тайна информация, най-често ключа, за да декриптира и останалите съобщения.
•  
• chosen-plaintext attack
•  
• chosen-plaintext attack от своя страна, е метод, лесно приложим за сегашните системи. Разбиващият шифъра избира някакъв ясен-текст по свое желание, да го криптира и след това да се опитва да получи някаква секретна информация от това. Атаката е приложима за модерната криптология, защото широко използваните асиметрични шифри, имат публичен ключ за криптиране, и разбиващият шифъра лесно може да криптира съобщение, след което да се опита да разбере личния ключ.
•  
• adaptive-chosen-ciphertext attack
•  
• adaptive-chosen-ciphertext attack е атака, при която нарушителят изпраща определен брой от пробни шифър текстове към декриптиращо устройство, като използва получената информация от декриптирането. Този тип атака е считан за чисто теоретичен до 1998 година, когато Даниел Блейченблечър от Bell Labs демонстрира атака срещу система, използваща RSA съвместно с PKCS #1 v1 декриптираща фунция, включително и SSL протокол, използван от хиляди потребители по това време. Атаката му се възползва от слабости в PKCS #1 за да разкрие съдържанието на криптирано с RSA съобщение. За да направи това, той изпраща няколко хиляди пробни шифър- текстове до декриптиращото устройство(интернет сървър, ползващ SSL). Това показва, че SSL ключът може да бъде разбит за разумно дълго време - ден, дори по-малко.
•  
• birthday attack
•  
• birthday attack е атака за разбиване на блокови шифри и хеш-функции, при който се ползва така наречения birthday парадокс. Всъщност, това не е точно парадокс, проблемът е коренно се различава от човешкото предчувствие, иначе се основава изцяло на математически изчисления на вероятност. Според този „парадокс”, измежду 23-ма произволно избрани хора, шансът да има двама с една и съща рожденна дата е 50%, а също така, ако хората са над 60, шансът е по-голям от 99 man-in-the-middle attack (MITM) Тази атака, може да се приложи за система публичен-личен ключ. Криптоаналитикът, трябва да може да спира съобщенията на двете страни, да ги променя. Нека за примера да използваме Иван и Петър, а Стоян ще е криптоаналитикът. Иван иска да разговаря с Петър, за това му трябва неговия публичен ключ. Петър го изпраща, но Стоян засича съобщението, и се сдобива с публичния ключ на Петър, но освен това го спира, преди да е стигнало до Иван. След което Стоян изпраща на Иван публичен ключ, за който знае личния. Иван си мисли, че е получил ключът на Петър, така че го използва заедно със своя личен ключ и изпраща криптираното съобщение. Стоян отново прихваща съобщението, декриптира го със своя личен ключ, и го запазва някъде, след което криптира отново, използвайки публичния ключ на Петър и своя личен. Този пример илюстрира как работи методът, и начинът за предпазване от него е индентификация, която да гарантира, че ключовете които получава едната страна (Иван), наистина са от другата (Петър).

----копирането и разпространяването на статията могат да стават само със съгласието на автора или с посочване на линк към оригиналната статия------