Особености на родната картина

При последните независими проучвания, изборите рисуват същата картина. Една и съща картина виси пред очите ни с години. Стоим, псуваме, мачкаме скъпите акцизни фасове с отвращение и рисуваме. Рисуваме едно и също. С едни и същи бои. Няма съмнение! Не сме добри художници! Не можем да рисуваме по памет. Не можем да нарисуваме нищо, без да гледаме. Ние сме бездарни художници, което понякога води до неочаквани резултати. Става въпрос за един единствен неуспял художник, който всички вие знаете. Но, ние сме много! Ние сме силни! И ние не можем да рисуваме без да гледаме. Затова, всяка следваща рисунка прилича на старата. Гледаме я и я рисуваме отново и отново. Фактически, ние не знаем предварително какво ще се получи. Надяваме се, един ден да нарисуваме красива рисунка. Но не се получава. Когато открием, че сме нарисували пак същата, псуваме, мачкаме скъпи акцизни фасове и проклинаме своята бездарност. Картината е отчайваща. Много хора, изобщо зарязаха рисуването. Отказаха се от цветовете и сега са черно-бели. Или в нюанси на сивото. Неутрални! Други - сменяха боите. Не помогна. Картината е все същата. Самоуки сме. Никой не ни е учил как да рисуваме. Не владеем перспективата. Картината ни е все една и съща. Плоска. Няма дълбочина. Застинала в своите 2 измерения. Прилича на скрийншот от Супер Марио. Даже, някои твърдят, че са виждали Супер Марио в картината. Но аз не вярвам. Супер Марио е стара игра, която вървеше даже на Правец 8D. Не знам. Имаме нужда от  художници. От школа по изкуствата. Да ни научат. Да видят перспективата. Да ни я покажат и да влезем в час!

 

"Имаме нужда от художници. От школа по изкуствата. Да ни научат."

Това, че не всеки е Леонардо е ясно. От толкова милиарди население и толкова поколения Леонардо не е често явление. Дори е уникално.
А какво са правели българите когато не са имали Леонардо? Първо са правили местни изображения като в Бояна, предхождащи Леонардо. После обаче дошли едни с нов бог и нов поглед за държавното устройство ни срязали четките. После САМИ сме се учили да дялкаме и рисуваме и имало добри работи. Даже се говори за школи. После някои ходили по чужбина, но само у нас имали вдъхновение. Направили страхотни неща, ПО БЪЛГАРСКИ. Имало и славянски души, които ни подкрепили, хубави картини оставили.

Но стига метафори. Тези, които правят българска политика ТРЯБВА да са българи и трябва да са загрижени за България. Другото е колонизация.

Имаме нужда от нормален елит. От нормални лидери. От овчари. А не от задрямала и страхлива интелигенция и чалга елит с неговите чалга политици. :)

Твърдението "Имаме нужда от" възприемам като търсене извън нас си. Разбирам дамата която би казала "имам нужда от мъж", защото той е от другия пол, но не съм съгласен да очакваме друг, извън нас да ни поведе. Не искам овчар или някой който смята народа ни за задрямал, страхлив и чалгарски. Бих аплодирал лидер, който смята народа ни за мъченически, притиснат от враждебни сили, но търсещ нова съдба и готов за усилия за победа.
А овчар и сега си имаме, смятащ ни за непълноценен материал.

Народът си ни е ОК, смятам обаче, че елитът ни не струва. Използвах "овчар" в библейския смисъл. Ние имаме нужда от обединителна фигура. Опитът показва, че без лидер, няма обединение на нацията. Ние винаги сме имали владетели, които са налагали характеристиките на времето. Никога, сам по себе си - народът не е успявал да го направи. Идеята е утопична.

Овчар според библията е безименният, който пасе овцете на именития, а библейската дума за водач е пастир.
Ето прочее как употребява Исус думата (единствен път в евангелието)
"Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8. няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9. Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля."

Така е. Прав сте. Гледам да внимавам :) Смисълът на цитата е, че трябва подкрепа за пастира, за да има резултат. Исус е бил пастир. Левски е бил пастир. Ботев е бил пастир. Нашите славни царе са били пастири. Сегашните са Али Баба. Истинските ни пастири са като монаси. Не искат подкрепа. Изолирали са се. Отшелници са. Спят. Някои казват, че елитът ни се е изнесъл навън. Не е вярно! Имаме много читави хора. Един само да се събуди :)